Терацо История

Терацото е вид камък, който е известен със своята издръжливост, класически дизайн и майсторство. През цялата история материалът е бил използван в много важни сгради и забележителности. Някои от тях включват State Building, Radio City Music Hall и музеят Solomon R. Guggenheim. Всъщност терацото стана толкова популярно в Съединените щати, че изпълнителите на терацо и мозайка обединиха усилията си, за да създадат национална търговска асоциация през 1924 г.

Terrazzo има много произход и проследява своите корени още в древен Египет. Модерното терацо обаче започва преди около 500 години във Венеция, Италия. Венецианските зидари започнали да вграждат мраморни стърготини в бетонна смес и да я шлифоват до гладка повърхност. Този материал първоначално е бил използван за тераси. По-късно този материал беше смесен с цимент, за да стане по-издръжлив. През 60-те и 70-те години на миналия век терацото се превръща в една от най-популярните тенденции в архитектурата и се забелязва в италиански шедьоври като базиликата Свети Петър.

Историята на теразото започва, когато венециански работници откриват нова употреба на изхвърлените мраморни останки. Работниците щяха да ги натрупват по страничните улици, да ги изглаждат с преминаващия трафик и да създават терасови пътеки. С течение на времето занаятчиите на теразо ще усъвършенстват техниката, като пътуват по света, за да подобрят уменията си.

Въпреки че произходът му е неясен, терацото се счита за един от първите зелени подови настилки. Популярността му експлодира през 20-те години на миналия век и отново през 70-те години по време на ерата на арт деко. Днес теракотените инсталации съчетават красота, издръжливост и лесна поддръжка с най-добрите практики в устойчивото строителство. Те са идеален избор за подове и плотове и допринасят за кредитите на US Green Building Council. Това е устойчив материал и отличен избор за всяко вътрешно или външно пространство.

Италианските имигранти също навлязоха в производството на теразо в началото на 1900 г. През 20-те години на миналия век архитектите осъзнават дизайнерския потенциал на италианското терацо и започват да го прилагат в арт деко и модерните стилове. Въпреки че хората отдавна са имали смесени чувства към материала терацо, сега той се радва на ренесанс в съвременната архитектура и обществени пространства. С използването на модерна технология и епоксидно свързване, теразото сега е по-лесно за инсталиране и по-издръжливо от всякога.

.

Преди появата на електрическите шлифовъчни машини, терацото традиционно се полира ръчно от терацери. Тези занаятчии се считали за истински художници и ревниво пазели тайните на своя занаят. Техните знания за процеса се предават от поколение на поколение и те развиват мощна мрежа от бизнеси. Тъй като терацото стана все по-популярно, то бързо се разпространи в САЩ. В крайна сметка той беше наличен в широка гама от стилове и цветове.